Мирослава Попова

Във Великотърновската болница “Д-р Стефан Черкезов” през ноември атмосферата е напрегната и тревожна - пациентите се увеличават, медиците изнемогват, а доброволци няма. Не просто защото липсват желаещи, а защото до момента не е имало подобна практика. 

Това е и причината д-р Тодор Димитров да прокара идеята сред колегите си и в крайна сметка да отправи призив към хората да влязат в COVID отделенията като санитари или свързочници, които да разнасят документи и лабораторни проби. 

Въпросът “да стана ли доброволец в болница?” пък от месеци не дава мира на Мирослава. И ето как за нея да види този повик е категоричен знак: “Да, ще стана.”

Така тя се оказва първият смелчага, влязъл като свързочник. Работният ѝ ден включва разнасяне на проби до лабораторията, на лекарства, кръв, кръвна плазма и консумативи, както и помощ с документите на всички, които вече са на предела на силите си. Впоследствие също започва и да координира останалите куражлии, решили да последват стъпките ѝ.

Със своя публикация във Facebook, в която описва това ежедневие, Мирослава разпалва и интереса към доброволчеството в това трудно време, а кой знае - може би се превръща и в повод някой да си каже “да, ще стана”. 

Както тя сама пише в нея, приносът на всеки, взел подобно решение, е и в това да припомни на останалите значението на това да правиш добро. А понякога човек, особено когато е уморен и отчаян, забравя за него.

Е, вече си запознат с тази слисваща история. Сега можеш да чуеш и реакцията на героя в нея, когато разбра, че тя му носи награда: