Свилен Делчев
Приз за вдъхновение

• Бачо, Кольо. Започна той. - Реших, че мога да помогна. Да съм в помощ, един вид. Нямам работа. Тази работа там, с болните някой трябва да я върши. Нали? Аз не съм доктор. Не искам да бъда. Тежко е на докторите. Санитар съм. В реанимация. [...] Но ние трябва да сме там. Да помагаме до последния дъх на пациента. 

Цитатът е от разказа “Плочките пред входа”, с който той печели първа награда на конкурса “Граждански будилник” за социално ангажирано изкуство на Българския център за нестопанско право. В него, струва ни се, описва себе си – първо, като санитар доброволец по време на пандемията, след това – като човек, помогнал на украинско семейство, а вече в края – заминал да спасява пострадали при земетресенията в Турция през февруари 2023 г. 

Името му в текста е художествена измислица, останалото е добре разказана истина: героят в нея се казва Свилен Делчев и “рине кал след наводнения, гаси пожари, включително и в съседни нам страни, обикаля да носи храна на възрастни и трудноподвижни хора. Изключително самоотвержен, честен и доблестен мъж, баща и човек!”, както пише в номинацията му. Междувременно научихме, че след всичко преживяно Свилен решава да се преквалифицира в медицински брат – и точно както съседите в разказа му, с действията си продължава да вдъхновява всички около себе си най-накрая да запретнат ръкави и “да оправят плочките пред входа”. Без да очакват нищо в замяна освен удовлетворението, че си “в помощ, един вид”.