Таня Христова

Когато Таня е пети клас в своето училище в Котел, една нейна учителка я пита: “Искаш ли да си доброволец към БЧК?”. Отговорът е “да”, но понеже се налага да изчака няколко години, за да влезе в организацията, ентусиазмът ѝ можеше да угасне бързо и по детски. Случва се обаче точно обратното - тя сформира клуб, активизира 10 младежи и за 2 седмици вече е открила с какво да бъдат полезни. 

Оттогава насам са минали повече от 10 години, в които Таня не е спирала да действа. Когато пандемията настъпва с пълна сила, тя успява да ангажира и убеди компании и хора да дарят хигиенни материали от първа необходимост, а след това организира доброволчески отряди, чрез които тези спасителни пакети успяват да достигнат до 164 семейства в нужда.

И това не е всичко - Таня е на прага да осъществи своя проект “Да говорим” с подкрепа на Български фонд за жените, с който се обръща към десетки момичета от малцинствените общности в Котленско, за да свали всички гардове и свободно да обсъжда с тях ранните бракове и нуждата от образование.

Общо взето неща, за които не се говори открито. Не от някакъв пиедестал, а с личен пример - тя самата е от ромски произход, на 23 години, с диплома по социален мениджмънт и практика като училищен психолог.

И пример за човек, който понякога казва едно “да” и то се оказва категорично.

Е, вече си запознат с тази слисваща история. Сега можеш да чуеш и реакцията на героя в нея, когато разбра, че тя му носи награда: